Въртят на шиш конституцията
Вкарват общественици във Висшия правосъден съвет
Идеите на ППДБ плануват намаляване правомощията на президента и на основния прокурор
Прокурорският съвет поема методическото управление
Намаляване пълномощията на президента и на основния прокурор, орязване на мандатите на основния прокурор и на ръководителите на Върховния касационен и на Върховния административен съд, както и на Висш съдебен съвет. Това плануват главните хрумвания за промени в Конституцията на ППДБ, подкрепени и от “Правосъдие за всеки ”. Намеренията на обединението за изменение на главния закон бяха показани пред публицисти през вчерашния ден, като от Политическа партия подчертаха, че за вторник е планувано първото съвещание на парламентарната комисия за промени в Конституцията. На него са поканени десетина професори и някогашни конституционни съдии. Миналата седмица от ГЕРБ оповестиха, че ще има общ план, само че от ППДБ за следващ път взеха решение да избързат в борбата за авторски права.
Юристи разясниха пред “Труд news ”, че още веднъж има единствено нахвърлени хрумвания, а не действителни оферти за промени в главния закон на страната. Казаха и че огромна част от желанията изискват Велико национално заседание, както и че някои от предложенията са безсмислени, а други са политически.
Различно мнение показаха от ППДБ и от “Правосъдие за всеки ”.
“Убедени сме, че препоръчаните от нас промени могат да бъдат осъществени от нормално Народно заседание и това да стане по бързата процедура със 180 гласа ”, разгласи министърът на правораздаването Атанас Славов. “Твърдата ни цел е до 31 юли да имаме импортиран план ”, добави съпредседателят на Демократична България Христо Иванов.
От ППДБ оферират Висшият правосъден съвет да се раздели на две съвета - съдийски и прокурорски. Съдийският ще е от 15 членове, измежду които ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС).
Предложението е 8 от останалите 13 членове на Висш съдебен съвет да се избират директно от съдиите, а единствено петима да бъдат избирани от Народното събрание, като те не би трябвало да са магистрати. Членовете на препоръките от професионалната квота ще продължат да работят и като магистрати с понижена натовареност.
Прокурорският съвет пък ще се състои от 10 членове, сред които и основният прокурор. Тук ПП-ДБ оферират болшинството от шестима членове да се избира от Народното събрание, двама да бъдат избирани директно от прокурорите и един от следователите. И тук има условието в парламентарната квота да няма настоящи прокурори и следователи. Министърът на правораздаването ще ръководи прокурорския съвет без право на глас.
Предвиждат се и промени в пълномощията на основния прокурор. Основното в тях е да отпадне правото му да реализира контрол за правда и методическо управление. А съгласно Атанас Славов той ще е единствено “ръководител на висшата прокуратура ”. Според концепциите на ППДБ методическото управление на прокуратурите се разпорежда на Прокурорския съвет.
Главният прокурор ще може да бъде предлаган от министъра на правораздаването, и от трима членове на прокурорския съвет.
От ППДБ лимитират и опцията обвинител №1 да сезира Конституционния съд (КС), наедно с Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Главният прокурор ще може да сезира Конституционен съд единствено с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на жителите.
Председателите на висшите съдилища да бъдат назначавани от правосъдния съвет, без декрет на президента е друго предложение на обединението.
Друга основна смяна при избора на ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е, че за постовете им могат да бъдат препоръчани и назначени единствено настоящи в съответния съд съдии. За останалите ръководители на съдилища и ръководителите на прокуратурите категорично се споделя, че могат единствено един път да бъдат наново избирани. Друго предложение е съдиите, прокурорите и следователите да добиват статут на несменяемост след тригодишен стаж, а не петгодишен, както е в този момент.
Какво оферират от ППДБ в глава Съдебна власт
- Мандатите на основния прокурор и на ръководителите на Върховния касационен и на Върховния административен съд да са пет години, вместо седем
- Мандатът на Висш съдебен съвет да е четири, а не пет години
- Процедурата по желание на ръководителите на висшите съдилища или основния прокурор да не приключва с декрет от президента
- Съветът на съдиите да се състои от осем души, определени от съдиите, шестима - от Народното събрание, като те би трябвало да са представители на академичната и юридическата общественост, няма да може да се избират настоящи магистрати
- Съветът на прокурорите да се състои от шестима членове, определени от Народното събрание, двама да се избират от прокурорите и един от следователите
- Главният прокурор да е единствено административен ръководител
- Въвежда се самостоятелна конституционна тъжба
- Главният прокурор ще може да бъде предлаган от министъра на правораздаването, и от трима членове на прокурорския съвет
- Всеки съд може да сезира Конституционен съд с искане за определяне на противоконституционност на закон
Предлагат 24 май да е националният празник на България
Държавният глава няма да назначава служебни държавни управления
Президентът да не назначава служебни държавни управления, оферират от ППДБ. Идеята е държавното управление в оставка да остане да работи като служебно държавно управление.
Правосъдният министър Атанас Славов стимулира концепцията с изказванието, че сегашният модел, при който президентът напълно и по своя преценка назначава служебното държавно управление, влиза в колизия с главния закон, съгласно който ръководството е парламентарно. По думите му, практиката в множеството страни е държавното управление в оставка да става служебно до провеждането на новите избори, каквото е и предлагането на ППДБ.
От ППДБ оферират още кметовете да имат право на най-много два мандата, както и 24 май да стане народен празник на България, което вносителите подчертаха, че е концепция на ГЕРБ.
За определянето на 24 май като народен празник, министър председателят Николай Денков сподели, че останалите празници остават публични, само че концепцията е българският народен празник да е в Конституцията, където са разказани националните знаци.
Позиция
ГЕРБ-СДС: Промените би трябвало да са утвърдени от трите групи
В позиция до медиите ГЕРБ-СДС обявиха, че ще поддържат план за конституционни промени, който има утвърждението и на трите парламентарни групи, участващи в договарянията - ГЕРБ-СДС, ППДБ и Движение за права и свободи.
“ПГ на ГЕРБ-СДС ясно е заявила готовността си за присъединяване в общ план за смяна на Конституцията, дружно с ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Консултациите сред политическите сили започнаха при образуването на 49-ото Народно заседание и разумно ще завършат с общ план за изменение на главния закон.
ПГ на ГЕРБ-СДС взе участие в общите законодателни начинания и подсигурява 69 гласа за нужното болшинство за приемането на измененията в Конституцията, които са получили утвърждението на трите парламентарни групи ”, се споделя в позицията.
Пламен Киров, професор по конституционно право в СУ, пред “Труд news ”: Ще вкарат общественици, финансирани от Сорос и „ Америка за България “
Това, което ППДБ показаха не са промени в Конституцията, а още веднъж са хрумвания за промени. Част от тях са чисто политически, свързани смяна на националния празник, които ще провокират напрежение. Това напрежение ще повлияе върху професионалния и публичния спор по промените в конституцията. А що се отнася до концепциите за ново трансформиране на Висш съдебен съвет и разделянето му на два съвета, смяна на мандата на обособените препоръки и изключването на президента от финалната фаза на назначение на тримата висши магистрати, тук става въпрос за промени в темпоралния аспект на разделянето на управляващите. В същото време се отстранява разминаването на мандата на Народното събрание и на Висш съдебен съвет, част от него излъчен от Народно събрание. Става въпрос за салдото сред управляващите, както споделя решение №3 на Конституционен съд от 2003 година. По тези хрумвания би трябвало да се произнесе Конституционният съд до каква степен не се нарушава салдото на управляващите т. е. не се трансформира формата на държавно ръководство. Пък дано тогава да се дискутират и одобряват. Променянето на Конституцията не е толкоз просто, колкото си го показват момчетата.
Що се отнася до прокуратурата - те желаят да назначават основния прокурор от Народното събрание. Но това не е доста правилно и по тази причина оферират да го назначава определената от Народното събрание квота на прокурорския съвет. Идеята от Народно събрание да не влизат магистрати, а общественици значи да влизат общественици поддържани и финансирани от Сорос и “Америка за България ”.
Тогава да одобряват закон за задграничните сътрудници и да бъдат предавани единствено национални сътрудници. Не могат да бъдат вкарвани в органи за ръководства, представители на Неправителствени организации, които се финансират от други страни, или задгранични фондации. Нали приказваме, че тази власт би трябвало да е политически неутрална. Коя страна ще си разреши сходно нещо?
Колкото до оставането на държавното управление в оставка като служебно, това е измислица. Това държавно управление ще си е партийно държавно управление в оставка, което няма по какъв начин да бъде служебно. То ще си извършва някаква стратегия, като няма да носи никаква отговорност през това време. Защото нищо не могат да създадат на едно държавно управление, което е в оставка.
Румен Ненков, някогашен парламентарен арбитър, пред “Труд news ”: Промени в броя и мандата на членовете на Висш съдебен съвет не може да се прави от нормално Народно заседание
- Намаляването на мандата на Висш съдебен съвет от пет години на четири, не може се направи с Обикновено национално заседание. Също по този начин и мандатите на основния прокурор и на ръководителите на Върховния касационен и административен съд да бъдат понижени на пет години, а не седем както е в този момент - също не може да стане без Велико народно събрание
- Процедурата по желание на ръководителите на висшите съдилища или основния прокурор да не приключва с декрет от президента - това не знам дали могат да го създадат, само че е безумство, откакто президентът няма думата, той има единствено едно отлагателно несъгласие, което е употребено веднъж, когато президентът Петър Стоянов отхвърли да подпише указа за Бойко Рашков за основен прокурор
- Промени в броя и мандата на членовете на Висш съдебен съвет не може да се вкарват от нормално Народно заседание. Това произтича от тълкуването, обещано от Конституционния съд по Решение №3 от 2003 година Сега Народното събрание, без да се привиква Велико Народно заседание, може да прекрои квотите на съдийската и прокурорската колегии. Това се постанова, тъй като съществуващото състояние не дава отговор на стандарта, открит за всички страни от Съвета на Европа, който изисква не по-малко от половината членове на кадровия орган за съдиите да бъдат излъчени от самите съдии.
- Въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба е един доста комплициран въпрос. Няма никаква подготвеност за това. Сега конституционните съдии гледат 20-30 каузи годишно, тогава ще гледат 300-400. При това не е казано какъв ще бъде обсегът на тази конституционна тъжба. В Германия от 5000 тъжби се гледат 100. Това е една голяма цедилка. А българинът както обича да написа и да се съди... Въвеждането на такава тъжба не е несъмнено.
Лично аз поддържам концепцията постоянните държавни управления да стават служебни. След като царя пристигна с концепцията за разрушение на двуполюсния модел, той по този начин се унищожи, че станахме неуправляема страна. Продължителните политически рецесии доведоха до обстановка, при която страната дълготрайно време действа без настоящо Народно заседание, а ръководството е поверено на служебно държавно управление, което не се намира под ефикасен парламентарен надзор. Очевидно е, че и в тази тенденция смяната е наложителна, още повече, че още член първи на Конституцията афишира България за република с парламентарно ръководство.
- Предлага се 24 май да стане народен празник на България. За мен народен празник би трябвало да бъде Денят на съединението 6 септември - единственият акт на България, която сама го е направила, обратно на цяла Европа, по политически аргументи единствено Англия е била с нас.
Екатерина Михайлова, професор по конституционно право, пред “Труд news ”: Предлаганите промени са в вярна посока, по някои нюанси ще има полемика
По принцип предлаганите промени са в вярна посока, някои нюанси подлежат на полемика. Голяма част от препоръчаните промени в Конституцията бяха авансово декларирани, тъй че няма някаква огромна изненада. Разделянето на Висш съдебен съвет на съдийска и прокурорска гилдия от дълго време се счита за нещо положително, което би трябвало да бъде направено, с цел да има съдийско самоуправление.
Аз доста от дълго време съм последовател на намаляването на мандатите на Висш съдебен съвет, на основния прокурор и на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Това сме го говорели и в предходни парламенти още когато аз бях народен представител. Там поражда въпросът какво национално заседание може да направи това - Велико или Обикновено. Но по принцип са дълги мандатите и съгласно мен е вярно да се понижат.
За въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба също мисля, че няма да има опозиция. Въпросът е, че не е ясно по какъв начин ще става, би трябвало да се види планът. Може би ще се следва логиката на предходни промени в тази тенденция, когато право на такава тъжба се вкара за омбудсмана и по-късно за Висшия адвокатски съвет. Но кой ще сезира и по какъв начин ще става... Няма технология за това.
За това постоянните държавни управления да стават служебни - там има и политически въпрос, оставям юридическия. Някои хора преди време ме питаха - ами какво вършим, в случай че това ще е държавното управление на Жан Виденов? Но към момента не съм видяла текста.
Може би най-коментираното е 24 май да стане народен празник на България. Хубаво е, че тематиката да се смени датата на националния празник се повдига. Въпросът е би трябвало ли това да се взема решение на конституционно равнище? Може би концепцията е тази дата да не бъде променяна със закон. Въпрос е на политическа целенасоченост.
Идеите на ППДБ плануват намаляване правомощията на президента и на основния прокурор
Прокурорският съвет поема методическото управление
Намаляване пълномощията на президента и на основния прокурор, орязване на мандатите на основния прокурор и на ръководителите на Върховния касационен и на Върховния административен съд, както и на Висш съдебен съвет. Това плануват главните хрумвания за промени в Конституцията на ППДБ, подкрепени и от “Правосъдие за всеки ”. Намеренията на обединението за изменение на главния закон бяха показани пред публицисти през вчерашния ден, като от Политическа партия подчертаха, че за вторник е планувано първото съвещание на парламентарната комисия за промени в Конституцията. На него са поканени десетина професори и някогашни конституционни съдии. Миналата седмица от ГЕРБ оповестиха, че ще има общ план, само че от ППДБ за следващ път взеха решение да избързат в борбата за авторски права.
Юристи разясниха пред “Труд news ”, че още веднъж има единствено нахвърлени хрумвания, а не действителни оферти за промени в главния закон на страната. Казаха и че огромна част от желанията изискват Велико национално заседание, както и че някои от предложенията са безсмислени, а други са политически.
Различно мнение показаха от ППДБ и от “Правосъдие за всеки ”.
“Убедени сме, че препоръчаните от нас промени могат да бъдат осъществени от нормално Народно заседание и това да стане по бързата процедура със 180 гласа ”, разгласи министърът на правораздаването Атанас Славов. “Твърдата ни цел е до 31 юли да имаме импортиран план ”, добави съпредседателят на Демократична България Христо Иванов.
От ППДБ оферират Висшият правосъден съвет да се раздели на две съвета - съдийски и прокурорски. Съдийският ще е от 15 членове, измежду които ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС).
Предложението е 8 от останалите 13 членове на Висш съдебен съвет да се избират директно от съдиите, а единствено петима да бъдат избирани от Народното събрание, като те не би трябвало да са магистрати. Членовете на препоръките от професионалната квота ще продължат да работят и като магистрати с понижена натовареност.
Прокурорският съвет пък ще се състои от 10 членове, сред които и основният прокурор. Тук ПП-ДБ оферират болшинството от шестима членове да се избира от Народното събрание, двама да бъдат избирани директно от прокурорите и един от следователите. И тук има условието в парламентарната квота да няма настоящи прокурори и следователи. Министърът на правораздаването ще ръководи прокурорския съвет без право на глас.
Предвиждат се и промени в пълномощията на основния прокурор. Основното в тях е да отпадне правото му да реализира контрол за правда и методическо управление. А съгласно Атанас Славов той ще е единствено “ръководител на висшата прокуратура ”. Според концепциите на ППДБ методическото управление на прокуратурите се разпорежда на Прокурорския съвет.
Главният прокурор ще може да бъде предлаган от министъра на правораздаването, и от трима членове на прокурорския съвет.
От ППДБ лимитират и опцията обвинител №1 да сезира Конституционния съд (КС), наедно с Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Главният прокурор ще може да сезира Конституционен съд единствено с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на жителите.
Председателите на висшите съдилища да бъдат назначавани от правосъдния съвет, без декрет на президента е друго предложение на обединението.
Друга основна смяна при избора на ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е, че за постовете им могат да бъдат препоръчани и назначени единствено настоящи в съответния съд съдии. За останалите ръководители на съдилища и ръководителите на прокуратурите категорично се споделя, че могат единствено един път да бъдат наново избирани. Друго предложение е съдиите, прокурорите и следователите да добиват статут на несменяемост след тригодишен стаж, а не петгодишен, както е в този момент.
Какво оферират от ППДБ в глава Съдебна власт
- Мандатите на основния прокурор и на ръководителите на Върховния касационен и на Върховния административен съд да са пет години, вместо седем
- Мандатът на Висш съдебен съвет да е четири, а не пет години
- Процедурата по желание на ръководителите на висшите съдилища или основния прокурор да не приключва с декрет от президента
- Съветът на съдиите да се състои от осем души, определени от съдиите, шестима - от Народното събрание, като те би трябвало да са представители на академичната и юридическата общественост, няма да може да се избират настоящи магистрати
- Съветът на прокурорите да се състои от шестима членове, определени от Народното събрание, двама да се избират от прокурорите и един от следователите
- Главният прокурор да е единствено административен ръководител
- Въвежда се самостоятелна конституционна тъжба
- Главният прокурор ще може да бъде предлаган от министъра на правораздаването, и от трима членове на прокурорския съвет
- Всеки съд може да сезира Конституционен съд с искане за определяне на противоконституционност на закон
Предлагат 24 май да е националният празник на България
Държавният глава няма да назначава служебни държавни управления
Президентът да не назначава служебни държавни управления, оферират от ППДБ. Идеята е държавното управление в оставка да остане да работи като служебно държавно управление.
Правосъдният министър Атанас Славов стимулира концепцията с изказванието, че сегашният модел, при който президентът напълно и по своя преценка назначава служебното държавно управление, влиза в колизия с главния закон, съгласно който ръководството е парламентарно. По думите му, практиката в множеството страни е държавното управление в оставка да става служебно до провеждането на новите избори, каквото е и предлагането на ППДБ.
От ППДБ оферират още кметовете да имат право на най-много два мандата, както и 24 май да стане народен празник на България, което вносителите подчертаха, че е концепция на ГЕРБ.
За определянето на 24 май като народен празник, министър председателят Николай Денков сподели, че останалите празници остават публични, само че концепцията е българският народен празник да е в Конституцията, където са разказани националните знаци.
Позиция
ГЕРБ-СДС: Промените би трябвало да са утвърдени от трите групи
В позиция до медиите ГЕРБ-СДС обявиха, че ще поддържат план за конституционни промени, който има утвърждението и на трите парламентарни групи, участващи в договарянията - ГЕРБ-СДС, ППДБ и Движение за права и свободи.
“ПГ на ГЕРБ-СДС ясно е заявила готовността си за присъединяване в общ план за смяна на Конституцията, дружно с ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Консултациите сред политическите сили започнаха при образуването на 49-ото Народно заседание и разумно ще завършат с общ план за изменение на главния закон.
ПГ на ГЕРБ-СДС взе участие в общите законодателни начинания и подсигурява 69 гласа за нужното болшинство за приемането на измененията в Конституцията, които са получили утвърждението на трите парламентарни групи ”, се споделя в позицията.
Пламен Киров, професор по конституционно право в СУ, пред “Труд news ”: Ще вкарат общественици, финансирани от Сорос и „ Америка за България “
Това, което ППДБ показаха не са промени в Конституцията, а още веднъж са хрумвания за промени. Част от тях са чисто политически, свързани смяна на националния празник, които ще провокират напрежение. Това напрежение ще повлияе върху професионалния и публичния спор по промените в конституцията. А що се отнася до концепциите за ново трансформиране на Висш съдебен съвет и разделянето му на два съвета, смяна на мандата на обособените препоръки и изключването на президента от финалната фаза на назначение на тримата висши магистрати, тук става въпрос за промени в темпоралния аспект на разделянето на управляващите. В същото време се отстранява разминаването на мандата на Народното събрание и на Висш съдебен съвет, част от него излъчен от Народно събрание. Става въпрос за салдото сред управляващите, както споделя решение №3 на Конституционен съд от 2003 година. По тези хрумвания би трябвало да се произнесе Конституционният съд до каква степен не се нарушава салдото на управляващите т. е. не се трансформира формата на държавно ръководство. Пък дано тогава да се дискутират и одобряват. Променянето на Конституцията не е толкоз просто, колкото си го показват момчетата.
Що се отнася до прокуратурата - те желаят да назначават основния прокурор от Народното събрание. Но това не е доста правилно и по тази причина оферират да го назначава определената от Народното събрание квота на прокурорския съвет. Идеята от Народно събрание да не влизат магистрати, а общественици значи да влизат общественици поддържани и финансирани от Сорос и “Америка за България ”.
Тогава да одобряват закон за задграничните сътрудници и да бъдат предавани единствено национални сътрудници. Не могат да бъдат вкарвани в органи за ръководства, представители на Неправителствени организации, които се финансират от други страни, или задгранични фондации. Нали приказваме, че тази власт би трябвало да е политически неутрална. Коя страна ще си разреши сходно нещо?
Колкото до оставането на държавното управление в оставка като служебно, това е измислица. Това държавно управление ще си е партийно държавно управление в оставка, което няма по какъв начин да бъде служебно. То ще си извършва някаква стратегия, като няма да носи никаква отговорност през това време. Защото нищо не могат да създадат на едно държавно управление, което е в оставка.
Румен Ненков, някогашен парламентарен арбитър, пред “Труд news ”: Промени в броя и мандата на членовете на Висш съдебен съвет не може да се прави от нормално Народно заседание
- Намаляването на мандата на Висш съдебен съвет от пет години на четири, не може се направи с Обикновено национално заседание. Също по този начин и мандатите на основния прокурор и на ръководителите на Върховния касационен и административен съд да бъдат понижени на пет години, а не седем както е в този момент - също не може да стане без Велико народно събрание
- Процедурата по желание на ръководителите на висшите съдилища или основния прокурор да не приключва с декрет от президента - това не знам дали могат да го създадат, само че е безумство, откакто президентът няма думата, той има единствено едно отлагателно несъгласие, което е употребено веднъж, когато президентът Петър Стоянов отхвърли да подпише указа за Бойко Рашков за основен прокурор
- Промени в броя и мандата на членовете на Висш съдебен съвет не може да се вкарват от нормално Народно заседание. Това произтича от тълкуването, обещано от Конституционния съд по Решение №3 от 2003 година Сега Народното събрание, без да се привиква Велико Народно заседание, може да прекрои квотите на съдийската и прокурорската колегии. Това се постанова, тъй като съществуващото състояние не дава отговор на стандарта, открит за всички страни от Съвета на Европа, който изисква не по-малко от половината членове на кадровия орган за съдиите да бъдат излъчени от самите съдии.
- Въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба е един доста комплициран въпрос. Няма никаква подготвеност за това. Сега конституционните съдии гледат 20-30 каузи годишно, тогава ще гледат 300-400. При това не е казано какъв ще бъде обсегът на тази конституционна тъжба. В Германия от 5000 тъжби се гледат 100. Това е една голяма цедилка. А българинът както обича да написа и да се съди... Въвеждането на такава тъжба не е несъмнено.
Лично аз поддържам концепцията постоянните държавни управления да стават служебни. След като царя пристигна с концепцията за разрушение на двуполюсния модел, той по този начин се унищожи, че станахме неуправляема страна. Продължителните политически рецесии доведоха до обстановка, при която страната дълготрайно време действа без настоящо Народно заседание, а ръководството е поверено на служебно държавно управление, което не се намира под ефикасен парламентарен надзор. Очевидно е, че и в тази тенденция смяната е наложителна, още повече, че още член първи на Конституцията афишира България за република с парламентарно ръководство.
- Предлага се 24 май да стане народен празник на България. За мен народен празник би трябвало да бъде Денят на съединението 6 септември - единственият акт на България, която сама го е направила, обратно на цяла Европа, по политически аргументи единствено Англия е била с нас.
Екатерина Михайлова, професор по конституционно право, пред “Труд news ”: Предлаганите промени са в вярна посока, по някои нюанси ще има полемика
По принцип предлаганите промени са в вярна посока, някои нюанси подлежат на полемика. Голяма част от препоръчаните промени в Конституцията бяха авансово декларирани, тъй че няма някаква огромна изненада. Разделянето на Висш съдебен съвет на съдийска и прокурорска гилдия от дълго време се счита за нещо положително, което би трябвало да бъде направено, с цел да има съдийско самоуправление.
Аз доста от дълго време съм последовател на намаляването на мандатите на Висш съдебен съвет, на основния прокурор и на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Това сме го говорели и в предходни парламенти още когато аз бях народен представител. Там поражда въпросът какво национално заседание може да направи това - Велико или Обикновено. Но по принцип са дълги мандатите и съгласно мен е вярно да се понижат.
За въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба също мисля, че няма да има опозиция. Въпросът е, че не е ясно по какъв начин ще става, би трябвало да се види планът. Може би ще се следва логиката на предходни промени в тази тенденция, когато право на такава тъжба се вкара за омбудсмана и по-късно за Висшия адвокатски съвет. Но кой ще сезира и по какъв начин ще става... Няма технология за това.
За това постоянните държавни управления да стават служебни - там има и политически въпрос, оставям юридическия. Някои хора преди време ме питаха - ами какво вършим, в случай че това ще е държавното управление на Жан Виденов? Но към момента не съм видяла текста.
Може би най-коментираното е 24 май да стане народен празник на България. Хубаво е, че тематиката да се смени датата на националния празник се повдига. Въпросът е би трябвало ли това да се взема решение на конституционно равнище? Може би концепцията е тази дата да не бъде променяна със закон. Въпрос е на политическа целенасоченост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ